Като отприщена от вик лавина, скована от вековни ледове, освободена мигом от повея, се спуснах през трънаци и долини, през планини и горди върхове - в очакване край огън да се сгрея.
Тъй дълго бях пътувала към тебе - през времето, през хорските плесници, през вярата, прекършена със удар, че щом пристигнах, две ръце протегнах и поглед устремих към две зеници, в очакване, граничещо със лудост.
"Добре дошла!"- ти силно ме прегърна. Не питаш откъде са тези рани, със устни излекува ги без помен. "Добре дошъл!"- усмихнато отвърнах и всичко изличи се в паметта ми, пометено от нежността огромна.
Не си отивай! Толкова те търсих! Изминаха космически години в пътуване към мъжката ти нежност. Недей погубва вятъра развързан. Поспри до мен и нежно приюти ме. И с дъх изпий целувката ми снежна!
Не си отивай! Толкова те търсих!
Изминаха космически години
в пътуване към мъжката ти нежност...
Винаги се разтопявам, когато - четейки нечия творба - ме залее усещането за взаимност, за пълноценно вътрешно щастие. Твоят вик-молба е получил своя дългоочакван, жадуван Отговор... Благодаря за радостта, която ми доставяш, Лавинна приятелко!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.