Mar 17, 2008, 10:11 PM

Лавина 

  Poetry » Love
810 0 10
Като отприщена от вик лавина,
скована от вековни ледове,
освободена мигом от повея,
се спуснах през трънаци и долини,
през планини и горди върхове -
в очакване край огън да се сгрея.

Тъй дълго бях пътувала към тебе -
през времето, през хорските плесници,
през вярата, прекършена със удар,
че щом пристигнах, две ръце протегнах
и поглед устремих към две зеници,
в очакване, граничещо със лудост.

"Добре дошла!"- ти силно ме прегърна.
Не питаш откъде са тези рани,
със устни излекува ги без помен.
"Добре дошъл!"- усмихнато отвърнах
и всичко изличи се в паметта ми,
пометено от нежността огромна.

Не си отивай! Толкова те търсих!
Изминаха космически години
в пътуване към мъжката ти нежност.
Недей погубва вятъра развързан.
Поспри до мен и нежно приюти ме.
И с дъх изпий целувката ми снежна!

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Привет! Това стихотворение го четях като свое. Преди А сега е друго - едно фантастично прозрение за женското начало!
  • Бисерен стих...!
    Стопли ме...с обич, Бианка.
  • "...и поглед устремих към две зеници,
    в очакване, граничещо със лудост."

    Дименсия за надежда ...
    По-красиво не би могло !
    Прегръдки, Бианка !!!
  • Не си отивай! Толкова те търсих!
    Изминаха космически години
    в пътуване към мъжката ти нежност...
    Винаги се разтопявам, когато - четейки нечия творба - ме залее усещането за взаимност, за пълноценно вътрешно щастие. Твоят вик-молба е получил своя дългоочакван, жадуван Отговор... Благодаря за радостта, която ми доставяш, Лавинна приятелко!
  • Ти си истинска лавина!
    Поздрави за чудесния стих, Бианка!
  • Много,много ми харесва!!!
  • Хареса ми!Май не е разбрано от прочелите го..
  • Великолепен стих!Поздрав,Бианка!
  • Онемях - толкова много ми хареса!!!
    /ще си го "крадна", може ли?/
  • Прекрасно е!Много ми хареса!поздрав!
Random works
: ??:??