24 jun 2021, 19:01  

Лазарка

  Poesía
920 0 0

Стани ми, стани китна горице,  
па ми изтрий с роса белоснежното лице.  
Сетне, да седна при аладжата,  
та да оплакна с вода краката.  

 

Лей се, преливай бистро поточе,  
върху ормани вековни, дето клокочи.  
До сърце ми стигни тъговно накрая,  
чакана радост и мен да омая.  

 

Изгрей ми, блести златно слънчице  
и погали с лъч мило ми сърчице.  
Зер ми е спорна и блага съдбата,  
зер ми е мило и драго в душата.  

 

Лети ми, прелитай ти бял гълъбе,  
найди ми някъде висока простора.  
Оттам да видя, бял гълъбе,  
мило ми либе, първа изгора.  

 

Моля те, блага майко господна,  
дай ми калесай, спътник сърдечен.  
Весела младост и старост спокойна,  
а след смъртта, сън тих и вечен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бончо Бончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....