Лазарка

Стани ми, стани китна горице,  
па ми изтрий с роса белоснежното лице.  
Сетне, да седна при аладжата,  
та да оплакна с вода краката.  

Лей се, преливай бистро поточе,  
върху ормани вековни, дето клокочи.  
До сърце ми стигни тъговно накрая,  
чакана радост и мен да омая.  

Изгрей ми, блести златно слънчице  
и погали с лъч мило ми сърчице.  
Зер ми е спорна и блага съдбата,  
зер ми е мило и драго в душата.  

Лети ми, прелитай ти бял гълъбе,  
найди ми някъде висока простора.  
Оттам да видя, бял гълъбе,  
мило ми либе, първа изгора.  

Моля те, блага майко господна,  
дай ми калесай, спътник сърдечен.  
Весела младост и старост спокойна,  
а след смъртта, сън тих и вечен.