Стани ми, стани китна горице,
па ми изтрий с роса белото лице.
Сетне, да седна при аладжата,
та да оплакна с вода краката. 

Лей се, преливай бистро поточе,
връз ормани вековни, дето клокочи.
До сърце ми стигни тъговно накрая,
акана радост и мен да омая.

Изгрей ми, блести златно слънчице
и погали с ръце мило ми сърчице.
Зер ми е спорна и блага съдбата,
зер ми е мило и драго в душата.

Лети ми, прелитай бели гълъбе,
найде ми нейде висока простора.
От-тамка да видя бели ми гълъбе,
мило ми либе, първа изгора.

Моля те, блага майко господна,
колай ми калесай, спътник сърдечен.
Весела младост и старост спокойна,
а след смъртта, сън тих и вечен.