24 июн. 2021 г., 19:01  

Лазарка

929 0 0

Стани ми, стани китна горице,  
па ми изтрий с роса белоснежното лице.  
Сетне, да седна при аладжата,  
та да оплакна с вода краката.  

 

Лей се, преливай бистро поточе,  
върху ормани вековни, дето клокочи.  
До сърце ми стигни тъговно накрая,  
чакана радост и мен да омая.  

 

Изгрей ми, блести златно слънчице  
и погали с лъч мило ми сърчице.  
Зер ми е спорна и блага съдбата,  
зер ми е мило и драго в душата.  

 

Лети ми, прелитай ти бял гълъбе,  
найди ми някъде висока простора.  
Оттам да видя, бял гълъбе,  
мило ми либе, първа изгора.  

 

Моля те, блага майко господна,  
дай ми калесай, спътник сърдечен.  
Весела младост и старост спокойна,  
а след смъртта, сън тих и вечен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бончо Бончев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...