10 abr 2025, 22:02

Лазарки...

  Poesía » Otra
356 1 6
Лазарки...


Каква пролет вече вън цъфти…
А като слънца момичета -
сутрин тъй рано, нагиздени,
тръгват – най-нежни, срамежливи,
с кошничките, с цветя красиви,
в старинни прекрасни носии –
везани, от кенар, коприна,
с колани, гайтани – приказни,
прабабино наследство, живо…
Очакват ги, нетърпеливи –
приятели, съседи, близки...
С песен и мило усмихнати,
при всеки лазарките идват:
‘‘Лазарчице – китчице,тропни…“
Ще върви, на домакините,
с Божията благословия –
за реколта, за здраве и мир…


ДораГеорг

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Пежгорска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...