Лазарки...
Лазарки...
Каква пролет вече вън цъфти…
А като слънца момичета -
сутрин тъй рано, нагиздени,
тръгват – най-нежни, срамежливи,
с кошничките, с цветя красиви,
в старинни прекрасни носии –
везани, от кенар, коприна,
с колани, гайтани – приказни,
прабабино наследство, живо…
Очакват ги, нетърпеливи –
приятели, съседи, близки...
С песен и мило усмихнати,
при всеки лазарките идват:
‘‘Лазарчице – китчице,тропни…“
Ще върви, на домакините,
с Божията благословия –
за реколта, за здраве и мир…
ДораГеорг
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Пежгорска Всички права запазени
