23 feb 2007, 11:54

Лечебно

  Poesía
765 0 12
Лечебно

Не се нуждае от реклама
едно лекарство, на което
срокът никога не е изтекъл,
полека действа на сърцето
и прави мрака ни да свети.

То се излива през перцето,
което стискаме в ръцете,
приемаме го през очите
и често в гърлото засяда,
но действа дълго, със години.

И много често ни нагарча...
Попълва липси, донарежда,
помага да открием себе си
като дълбае фини пробиви
във срастналите ни мълчания.

А е безплатно, само време
поглъща, но и ни го връща –
в сълза от тиха благодарност,
в пътека, с радост споделена,
и в мисъл, тайно оплодена.

И не е нужно да сме болни,
и не е нужно да сме тъжни,
то даже виното замества
на празничната ни трапеза,
дори и розата, дори венеца...

А дозата е по желание,
и няма противопоказания.
Едничко само да се знае
за нас е важно и това е
да е направено с внимание.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...