Лед
937
0
0
Снегът затваря похлупакът си над мен
и с тихите си длани ме поглъща.
Очите ми превръщат се във лед,
сърцето ми в опустошена къща.
И някогашните емоции сега са -
красиви, бели, зимни пеперуди.
И моята любов, сама,
душите непокорни осквернила,
е леден спомен, скрит във самота.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Енея Ендимион Todos los derechos reservados
