Лед
934
0
0
Снегът затваря похлупакът си над мен
и с тихите си длани ме поглъща.
Очите ми превръщат се във лед,
сърцето ми в опустошена къща.
И някогашните емоции сега са -
красиви, бели, зимни пеперуди.
И моята любов, сама,
душите непокорни осквернила,
е леден спомен, скрит във самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Енея Ендимион Всички права запазени
