Eneq (Енея Ендимион)
16 10
Jan 21, 2010, 12:48 AM

Лед 

  Poetry
660 0 0

Снегът затваря похлупакът си над мен
и с тихите си длани ме поглъща.
Очите ми превръщат се във лед,
сърцето ми в опустошена къща.

 

И някогашните емоции сега са -

красиви, бели, зимни пеперуди.

И моята любов, сама,
душите непокорни осквернила,
е леден спомен, скрит във самота.

© Енея Ендимион All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??