20 ene 2008, 14:18

Леден...

  Poesía
951 0 9
***
            
"Здравей, здравей, студен живот!
               Аз ще приема твоя шанс
               и на ръба застинал бог
               ще плаче тихо във аванс."



Лед приковал е утробите...
кухо кънтят в пропастта...
Бог е извезал прокобите...
сляпо да падат в страха...

Нижеш по ствола Пандорите...
семенно в тях се взриви...
Плъзват заразно микробите...
ти непотребно се сви...

Аз се вклиних във ъглите ти...
бавно пропуквам леда...
Търсят ме жадно очите ти...
чух те да викаш едва...

Трудно достигам ръката ти...
смело потичаш стопен...
Пия до дъно душата ти...
Вече във мен си пленен...

Вия по ствола надеждите...
Цъфнат любовни гори...
Сплитам крила по одеждите...
нашият Бог да лети...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арлина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Срещат се двата им свята,
    и Хаоса всеки описва.
    Думите слаби са за да опишат цветята
    когато в хаоса нещо им Липсва.

    В болката човек е най-сам,
    тя е заключена мъничка стая,
    в която като в мъничък храм
    човекът мечтае да вярва във рая.

    ...Стаята Болка е клетка от пита,
    всяка стена е обща за двама.
  • Без думи съм!!!Адски е силно!!!Отличен финал!!
  • Страхотно е!Видяла си целия абсурда на битието,но пак търсиш смисъла.Браво!!!
  • Ти...заразяваш!!!!
  • Жестоко!
    Харесвам стила ти на писане!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...