20 ene 2008, 14:18

Леден...

Poesía

953 0 9

***
             "Здравей, здравей, студен живот!
               Аз ще приема твоя шанс
               и на ръба застинал бог
               ще плаче тихо във аванс."

Лед приковал е утробите...
кухо кънтят в пропастта...
Бог е извезал прокобите...
сляпо да падат в страха...

Нижеш по ствола Пандорите...
семенно в тях се взриви...
Плъзват заразно микробите...
ти непотребно се сви...

Аз се вклиних във ъглите ти...
бавно пропуквам леда...
Търсят ме жадно очите ти...
чух те да викаш едва...

Трудно достигам ръката ти...
смело потичаш стопен...
Пия до дъно душата ти...
Вече във мен си пленен...

Вия по ствола надеждите...
Цъфнат любовни гори...
Сплитам крила по одеждите...
нашият Бог да лети...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

меланхолик (Йордан Серафимов)

Срещат се двата им свята,
и Хаоса всеки описва.
Думите слаби са за да опишат цветята
когато в хаоса нещо им Липсва.

В болката човек е най-сам,
тя е заключена мъничка стая,
в която като в мъничък храм
човекът мечтае да вярва във рая.

...Стаята Болка е клетка от пита,
всяка стена е обща за двама.

2008-01-26T22:34:06+02:00
Senni (Силвия)

Без думи съм!!!Адски е силно!!!Отличен финал!!

2008-01-22T19:41:16+02:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Страхотно е!Видяла си целия абсурда на битието,но пак търсиш смисъла.Браво!!!

2008-01-22T19:22:19+02:00
Магинка (Магдалена Рашева)

Ти...заразяваш!!!!

2008-01-21T15:24:55+02:00
Jane_d (Деси Инджева)

Жестоко!
Харесвам стила ти на писане!

2008-01-21T09:00:02+02:00

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0