20 ene 2008, 14:18

Леден...

  Poesía
954 0 9
***
            
"Здравей, здравей, студен живот!
               Аз ще приема твоя шанс
               и на ръба застинал бог
               ще плаче тихо във аванс."



Лед приковал е утробите...
кухо кънтят в пропастта...
Бог е извезал прокобите...
сляпо да падат в страха...

Нижеш по ствола Пандорите...
семенно в тях се взриви...
Плъзват заразно микробите...
ти непотребно се сви...

Аз се вклиних във ъглите ти...
бавно пропуквам леда...
Търсят ме жадно очите ти...
чух те да викаш едва...

Трудно достигам ръката ти...
смело потичаш стопен...
Пия до дъно душата ти...
Вече във мен си пленен...

Вия по ствола надеждите...
Цъфнат любовни гори...
Сплитам крила по одеждите...
нашият Бог да лети...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арлина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Срещат се двата им свята,
    и Хаоса всеки описва.
    Думите слаби са за да опишат цветята
    когато в хаоса нещо им Липсва.

    В болката човек е най-сам,
    тя е заключена мъничка стая,
    в която като в мъничък храм
    човекът мечтае да вярва във рая.

    ...Стаята Болка е клетка от пита,
    всяка стена е обща за двама.
  • Без думи съм!!!Адски е силно!!!Отличен финал!!
  • Страхотно е!Видяла си целия абсурда на битието,но пак търсиш смисъла.Браво!!!
  • Ти...заразяваш!!!!
  • Жестоко!
    Харесвам стила ти на писане!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....