20 янв. 2008 г., 14:18

Леден...

Поэзия

952 0 9

***
             "Здравей, здравей, студен живот!
               Аз ще приема твоя шанс
               и на ръба застинал бог
               ще плаче тихо във аванс."

Лед приковал е утробите...
кухо кънтят в пропастта...
Бог е извезал прокобите...
сляпо да падат в страха...

Нижеш по ствола Пандорите...
семенно в тях се взриви...
Плъзват заразно микробите...
ти непотребно се сви...

Аз се вклиних във ъглите ти...
бавно пропуквам леда...
Търсят ме жадно очите ти...
чух те да викаш едва...

Трудно достигам ръката ти...
смело потичаш стопен...
Пия до дъно душата ти...
Вече във мен си пленен...

Вия по ствола надеждите...
Цъфнат любовни гори...
Сплитам крила по одеждите...
нашият Бог да лети...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

меланхолик (Йордан Серафимов)

Срещат се двата им свята,
и Хаоса всеки описва.
Думите слаби са за да опишат цветята
когато в хаоса нещо им Липсва.

В болката човек е най-сам,
тя е заключена мъничка стая,
в която като в мъничък храм
човекът мечтае да вярва във рая.

...Стаята Болка е клетка от пита,
всяка стена е обща за двама.

2008-01-26T22:34:06+02:00
Senni (Силвия)

Без думи съм!!!Адски е силно!!!Отличен финал!!

2008-01-22T19:41:16+02:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Страхотно е!Видяла си целия абсурда на битието,но пак търсиш смисъла.Браво!!!

2008-01-22T19:22:19+02:00
Магинка (Магдалена Рашева)

Ти...заразяваш!!!!

2008-01-21T15:24:55+02:00
Jane_d (Деси Инджева)

Жестоко!
Харесвам стила ти на писане!

2008-01-21T09:00:02+02:00