Jan 20, 2008, 2:18 PM

Леден...

  Poetry
948 0 9
***
            
"Здравей, здравей, студен живот!
               Аз ще приема твоя шанс
               и на ръба застинал бог
               ще плаче тихо във аванс."



Лед приковал е утробите...
кухо кънтят в пропастта...
Бог е извезал прокобите...
сляпо да падат в страха...

Нижеш по ствола Пандорите...
семенно в тях се взриви...
Плъзват заразно микробите...
ти непотребно се сви...

Аз се вклиних във ъглите ти...
бавно пропуквам леда...
Търсят ме жадно очите ти...
чух те да викаш едва...

Трудно достигам ръката ти...
смело потичаш стопен...
Пия до дъно душата ти...
Вече във мен си пленен...

Вия по ствола надеждите...
Цъфнат любовни гори...
Сплитам крила по одеждите...
нашият Бог да лети...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арлина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Срещат се двата им свята,
    и Хаоса всеки описва.
    Думите слаби са за да опишат цветята
    когато в хаоса нещо им Липсва.

    В болката човек е най-сам,
    тя е заключена мъничка стая,
    в която като в мъничък храм
    човекът мечтае да вярва във рая.

    ...Стаята Болка е клетка от пита,
    всяка стена е обща за двама.
  • Без думи съм!!!Адски е силно!!!Отличен финал!!
  • Страхотно е!Видяла си целия абсурда на битието,но пак търсиш смисъла.Браво!!!
  • Ти...заразяваш!!!!
  • Жестоко!
    Харесвам стила ти на писане!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...