16 abr 2006, 13:54

ЛЕДЕНА

  Poesía
1.2K 1 3

Когото тъгата нашепва
и зягонят се мисли прокудени,
тогава крясък от болка отеква
и гризат ме думи събудени...

Когато гордостта ми настъпиш,
съм сигурна - няма да плача.
цялата мен на две ще пречупиш
но... аз ще бъда палача!

Мрази ме, обичай, кълни ме,
но не очаквай да бъда добра...
дори си признавам: боли ме,
но пред болката няма да спра!

Проклета, студена, дори малко инат,
в такава черупка ще скрия греха...
И когато отново ми звъннеш,
ще бъдеш просто познат,
а аз ще остана по-ледена дори от леда....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поля Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...