sublime (Поля Георгиева) sublime (Поля Георгиева)
30
16 abr 2006, 13:54

ЛЕДЕНА

  Poesía
1.2K 1 3

Когото тъгата нашепва
и зягонят се мисли прокудени,
тогава крясък от болка отеква
и гризат ме думи събудени...

Когато гордостта ми настъпиш,
съм сигурна - няма да плача.
цялата мен на две ще пречупиш
но... аз ще бъда палача!

Мрази ме, обичай, кълни ме,
но не очаквай да бъда добра...
дори си признавам: боли ме,
но пред болката няма да спра!

Проклета, студена, дори малко инат,
в такава черупка ще скрия греха...
И когато отново ми звъннеш,
ще бъдеш просто познат,
а аз ще остана по-ледена дори от леда....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поля Георгиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0