sublime (Поля Георгиева)
30 28
Apr 16, 2006, 1:54 PM

ЛЕДЕНА 

  Poetry
876 1 3

Когото тъгата нашепва
и зягонят се мисли прокудени,
тогава крясък от болка отеква
и гризат ме думи събудени...

Когато гордостта ми настъпиш,
съм сигурна - няма да плача.
цялата мен на две ще пречупиш
но... аз ще бъда палача!

Мрази ме, обичай, кълни ме,
но не очаквай да бъда добра...
дори си признавам: боли ме,
но пред болката няма да спра!

Проклета, студена, дори малко инат,
в такава черупка ще скрия греха...
И когато отново ми звъннеш,
ще бъдеш просто познат,
а аз ще остана по-ледена дори от леда....

© Поля Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??