ЛЕДЕНА
Когото тъгата нашепва
и зягонят се мисли прокудени,
тогава крясък от болка отеква
и гризат ме думи събудени...
Когато гордостта ми настъпиш,
съм сигурна - няма да плача.
цялата мен на две ще пречупиш
но... аз ще бъда палача!
Мрази ме, обичай, кълни ме,
но не очаквай да бъда добра...
дори си признавам: боли ме,
но пред болката няма да спра!
Проклета, студена, дори малко инат,
в такава черупка ще скрия греха...
И когато отново ми звъннеш,
ще бъдеш просто познат,
а аз ще остана по-ледена дори от леда....
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Поля Георгиева Все права защищены
