14 mar 2005, 23:42

Ледена кралица

  Poesía
1.7K 0 3

Защо си толкова далече,
недосегаема във своя свят,
не ме допускаш, пазиш се?...
Нима и аз ще съм ти враг
и на любов ще съм обречен?...
Не казваш нищо, мразиш ме?


Мислите ти как да разчета,
частица своя да открия там
или може би огромен замък?...
Но пак се озовавам тъжен, сам.
Обичаш ли ме без да разбера?
И гасне мъничкият пламък...


Нима не можеш да почувстваш,
че мълчанието ти ме влудява?
Не ми споделяш и ужасно ме боли...
Защо мълчиш, какво ли означава?
И само допирът на твойте устни
прошепва ми: Обичам те. Прости!



14.03.2005 21:35 за Ели

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марто Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко хубаво"обречен на любов"!Ех тази любов ,всички сме обречени май...
  • дано да си права, 10х Фабиана
  • Има и ледени принцове, далечни и недосегаеми, при теб има надежда, от теб зависи, дерзай!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...