Всяка зима тя идва!
Усещам студът как се просмуква до костите ми,
докато копнея за нейното възраждане.
Зашеметяваща визия на мечти и горчивина,
разяждаща мислите ми.
В царството на леда изчезвам,
завладян от магията на нейния мраз.
Пътеки водят ме през зимна самота,
пътеки изтъкани от нежните ù бели ръце.
Приближавайки се, знам, трябва да се поклоня,
да коленича пред ледената кралица от древни времена.
Меланхолично вятърни шепоти чрез клоните ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse