Всяка зима тя идва!

Усещам студът как се просмуква до костите ми,
докато копнея за нейното възраждане.

Зашеметяваща визия на мечти и горчивина,
разяждаща мислите ми.

В царството на леда изчезвам,
завладян от магията на нейния мраз.

Пътеки водят ме през зимна самота,
пътеки изтъкани от нежните ù бели ръце.

Приближавайки се, знам, трябва да се поклоня,
да коленича пред ледената кралица от древни времена.

Меланхолично вятърни шепоти чрез клоните
на тъмни борови дървета до мен долитат,
a гласът ù разнася моята тъга.

И не мога, не мога да избягам,
роб съм аз на кристалният лед,
роб на спомен в далечината прашна,
роб на красотата ù безсрамна.
 

Р. Христов
01.02.2014г.