2 февр. 2014 г., 18:42  

Ледена кралица

869 0 0

 Всяка зима тя идва!


Усещам студът как се просмуква до костите ми,
докато копнея за нейното възраждане.

Зашеметяваща визия на мечти и горчивина,
разяждаща мислите ми.

В царството на леда изчезвам,
завладян от магията на нейния мраз.

Пътеки водят ме през зимна самота,
пътеки изтъкани от нежните ù бели ръце.

Приближавайки се, знам, трябва да се поклоня,
да коленича пред ледената кралица от древни времена.

Меланхолично вятърни шепоти чрез клоните
на тъмни борови дървета до мен долитат,
a гласът ù разнася моята тъга.

И не мога, не мога да избягам,
роб съм аз на кристалният лед,
роб на спомен в далечината прашна,
роб на красотата ù безсрамна.
 

Р. Христов
01.02.2014г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тангра Перник Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...