Всяка зима тя идва!
Усещам студът как се просмуква до костите ми,
докато копнея за нейното възраждане.
Зашеметяваща визия на мечти и горчивина,
разяждаща мислите ми.
В царството на леда изчезвам,
завладян от магията на нейния мраз.
Пътеки водят ме през зимна самота,
пътеки изтъкани от нежните ù бели ръце.
Приближавайки се, знам, трябва да се поклоня,
да коленича пред ледената кралица от древни времена.
Меланхолично вятърни шепоти чрез клоните ...