2.02.2014 г., 18:42  

Ледена кралица

875 0 0

 Всяка зима тя идва!


Усещам студът как се просмуква до костите ми,
докато копнея за нейното възраждане.

Зашеметяваща визия на мечти и горчивина,
разяждаща мислите ми.

В царството на леда изчезвам,
завладян от магията на нейния мраз.

Пътеки водят ме през зимна самота,
пътеки изтъкани от нежните ù бели ръце.

Приближавайки се, знам, трябва да се поклоня,
да коленича пред ледената кралица от древни времена.

Меланхолично вятърни шепоти чрез клоните
на тъмни борови дървета до мен долитат,
a гласът ù разнася моята тъга.

И не мога, не мога да избягам,
роб съм аз на кристалният лед,
роб на спомен в далечината прашна,
роб на красотата ù безсрамна.
 

Р. Христов
01.02.2014г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тангра Перник Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...