Бели планини на север се издигат някъде над нощното небе.
Ако успееш ти да ги преминеш, по пътеката от злато поеми.
Аз ще те посрещна от небето и ще те докосна нежно в нощта.
А ти като облак летен ще се издигнеш и ще стоплиш моята душа.
В буря аз ще се превърна, а ти - в необузданото море.
И само страстите ще помниш след магията от ледове.
Ще затихнат после ветровете.
Ще заспят тез снежни върхове.
Ще остане само спомен като светлина по звездното небе.
И зората като див сокол твоя сън ще отнесе.
Само болка сладка ще остане щом задухат ветрове.