Бели планини на север се издигат някъде над нощното небе.

Ако успееш ти да ги преминеш, по пътеката от злато поеми.

Аз ще те посрещна от небето и ще те докосна нежно в нощта.

А ти като облак летен ще се издигнеш и ще стоплиш моята душа.

В буря аз ще се превърна, а ти - в необузданото море.

И само страстите ще помниш след магията от ледове.

Ще затихнат после ветровете.

Ще заспят тез снежни върхове.

Ще остане само спомен като светлина по звездното небе.

И зората като див сокол твоя сън ще отнесе.

Само болка сладка ще остане щом задухат ветрове.