12.03.2009 г., 22:33

Ледена магия

1.2K 0 0

Бели планини на север се издигат някъде над нощното небе.

 

Ако успееш ти да ги преминеш, по пътеката от злато поеми.

 

Аз ще те посрещна от небето и ще те докосна нежно в нощта.

 

А ти като облак летен ще се издигнеш и ще стоплиш моята душа.

 

В буря аз ще се превърна, а ти - в необузданото море.

 

И само страстите ще помниш след магията от ледове.

 

Ще затихнат после ветровете.

 

Ще заспят тез снежни върхове.

 

Ще остане само спомен като светлина по звездното небе.

 

И зората като див сокол твоя сън ще отнесе.

 

Само болка сладка ще остане щом задухат ветрове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алина Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...