26 nov 2019, 19:17  

Ледена планета

  Poesía » Otra
1.2K 1 4

Цял живот ти вървиш - все напред,

а земята е топка от лед.

Без да има пролет и лято.

Само студ и ледът под краката.

 

Цял живот по леда - все напред.

Тъй е нужно и всичко е в ред.

Вкочанен е и хлъзгав града,

и се плъзваш и удряш в леда.

 

После вече пълзиш - все напред,

по земята покрита със лед.

Бродят ледени сенки в студа,

вкочанен е и хлъзгав града.

 

Все си мислиш, че  всичко е в ред,

пълзешком във студа  - все напред.

Но те стъпкват в леда със ботуши.

 

И така ти замръзва сърцето

в тая гладка, проклета, планета,

гдето няма пролет и лято.

Само студ и ледът под краката.

 

ПИ

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Иванов - ПИ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Брине и Мисане. Това е силно песимистична творба. Повечето хора предпочитат оптимизма. Затова не очаквах твърде някой да реагира. Но пък няма оптимизъм без песимизъм. Ин-Ян. И ето - има реакция, и то положителна. Оптимизъм в песимизма. Ин-ян. Благодаря.
  • Време е за зимни кънки, Пи!
    Поне в края на този живот да си направим густо и да се попързаляме. Това е шега, разбира се. А иначе впечатлен съм, както от замисъла, така и от реализацията му!
  • Благодаря Георге. Малко здрав песимизъм. И той е нужен.
  • Защо наистина...
    Поздравявам те.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...