Ледена планета
Цял живот ти вървиш - все напред,
а земята е топка от лед.
Без да има пролет и лято.
Само студ и ледът под краката.
Цял живот по леда - все напред.
Тъй е нужно и всичко е в ред.
Вкочанен е и хлъзгав града,
и се плъзваш и удряш в леда.
После вече пълзиш - все напред,
по земята покрита със лед.
Бродят ледени сенки в студа,
вкочанен е и хлъзгав града.
Все си мислиш, че всичко е в ред,
пълзешком във студа - все напред.
Но те стъпкват в леда със ботуши.
И така ти замръзва сърцето
в тая гладка, проклета, планета,
гдето няма пролет и лято.
Само студ и ледът под краката.
ПИ
© Пламен Иванов - ПИ All rights reserved.
