Ледена планета
Цял живот ти вървиш - все напред,
а земята е топка от лед.
Без да има пролет и лято.
Само студ и ледът под краката.
Цял живот по леда - все напред.
Тъй е нужно и всичко е в ред.
Вкочанен е и хлъзгав града,
и се плъзваш и удряш в леда.
После вече пълзиш - все напред,
по земята покрита със лед.
Бродят ледени сенки в студа,
вкочанен е и хлъзгав града.
Все си мислиш, че всичко е в ред,
пълзешком във студа - все напред.
Но те стъпкват в леда със ботуши.
И така ти замръзва сърцето
в тая гладка, проклета, планета,
гдето няма пролет и лято.
Само студ и ледът под краката.
ПИ
© Пламен Иванов - ПИ All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Брине и Мисане. Това е силно песимистична творба. Повечето хора предпочитат оптимизма. Затова не очаквах твърде някой да реагира. Но пък няма оптимизъм без песимизъм. Ин-Ян. И ето - има реакция, и то положителна. Оптимизъм в песимизма. Ин-ян. Благодаря.
-
Време е за зимни кънки, Пи!
Поне в края на този живот да си направим густо и да се попързаляме. Това е шега, разбира се. А иначе впечатлен съм, както от замисъла, така и от реализацията му! -
Благодаря Георге. Малко здрав песимизъм. И той е нужен.
-
Защо наистина...
Поздравявам те.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
