26.11.2019 г., 19:17 ч.  

Ледена планета 

  Поезия » Друга
690 1 4

Цял живот ти вървиш - все напред,

а земята е топка от лед.

Без да има пролет и лято.

Само студ и ледът под краката.

 

Цял живот по леда - все напред.

Тъй е нужно и всичко е в ред.

Вкочанен е и хлъзгав града,

и се плъзваш и удряш в леда.

 

После вече пълзиш - все напред,

по земята покрита със лед.

Бродят ледени сенки в студа,

вкочанен е и хлъзгав града.

 

Все си мислиш, че  всичко е в ред,

пълзешком във студа  - все напред.

Но те стъпкват в леда със ботуши.

 

И така ти замръзва сърцето

в тая гладка, проклета, планета,

гдето няма пролет и лято.

Само студ и ледът под краката.

 

ПИ

© Пламен Иванов - ПИ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Брине и Мисане. Това е силно песимистична творба. Повечето хора предпочитат оптимизма. Затова не очаквах твърде някой да реагира. Но пък няма оптимизъм без песимизъм. Ин-Ян. И ето - има реакция, и то положителна. Оптимизъм в песимизма. Ин-ян. Благодаря.
  • Време е за зимни кънки, Пи!
    Поне в края на този живот да си направим густо и да се попързаляме. Това е шега, разбира се. А иначе впечатлен съм, както от замисъла, така и от реализацията му!
  • Благодаря Георге. Малко здрав песимизъм. И той е нужен.
  • Защо наистина...
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??