30 oct 2006, 12:07

Ледена Принцеса / Морска Нимфа

  Poesía
1.8K 0 0
Ледена Принцеса / Морска Нимфа

Когато ти цъфтиш, и щом решиш
Да се превърнеш в есента,
Зимата те благослява с най-красивите листа.
Усмивката и е невинна,
Тя носи радостта.
Когато е студено, сякаш ти излъчваш топлина.
Някои хора, без умора,
Те обричат на тъга,
Но само тя е моята причина
Още да вярвам в любовта.

Да, ти лекуваш с устни нежни.
През зимата си моя храм.
О, принцесо белоснежна,
Моля те, не ме оставяй сам.

Тя е ледена принцеса, но не е от сняг.
Погледът и вледенява бързо,
Но не ми омръзва 
Да я гледам пак.
Тя е ледена принцеса, но не чувства студ.
Само мислите и са студени,
Сякаш няма време
Да остане тук.

През лятото тя грее ясно,
Дори свети през нощта.
Нейните очи рефлектират най-красивите неща.
Морския бриз я очертава,
Това носи радостта.
Когато е горещо, тя се превръща във вода.
Някои хора, ще оспорят
Нейните блага,
Но само тя е моята причина
Още да вярвам в любовта.

Да, ти лекуваш с устни нежни.
През лятото си ми море.
Ти си морските вълни безбрежни.
Аз сякаш съм твоето дете.

Тя е морска нимфа, но не е мираж.
Тя носи попътен вятър,
Символът на всяко лято,
Надеждата на всеки екипаж.
Тя е морска нимфа, но не е жена.
Тя е от морска пяна
И цялата е обляна
В най-чудна красота.

Никой не допуска до себе си нежно съзнание,
Без да го опознае добре.
Ти, скъпа, сякаш носиш ухание
На зимен сняг и на лятно море.
Аз искам да те призова, когато си далече,
Аз ще мога да умра, едва когато те няма вече.
Аз искам да усетя топлите ти или студени ръце,
Без значение дали си от лед или идваш от топлото море.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...