30.10.2006 г., 12:07

Ледена Принцеса / Морска Нимфа

1.8K 0 0
Ледена Принцеса / Морска Нимфа

Когато ти цъфтиш, и щом решиш
Да се превърнеш в есента,
Зимата те благослява с най-красивите листа.
Усмивката и е невинна,
Тя носи радостта.
Когато е студено, сякаш ти излъчваш топлина.
Някои хора, без умора,
Те обричат на тъга,
Но само тя е моята причина
Още да вярвам в любовта.

Да, ти лекуваш с устни нежни.
През зимата си моя храм.
О, принцесо белоснежна,
Моля те, не ме оставяй сам.

Тя е ледена принцеса, но не е от сняг.
Погледът и вледенява бързо,
Но не ми омръзва 
Да я гледам пак.
Тя е ледена принцеса, но не чувства студ.
Само мислите и са студени,
Сякаш няма време
Да остане тук.

През лятото тя грее ясно,
Дори свети през нощта.
Нейните очи рефлектират най-красивите неща.
Морския бриз я очертава,
Това носи радостта.
Когато е горещо, тя се превръща във вода.
Някои хора, ще оспорят
Нейните блага,
Но само тя е моята причина
Още да вярвам в любовта.

Да, ти лекуваш с устни нежни.
През лятото си ми море.
Ти си морските вълни безбрежни.
Аз сякаш съм твоето дете.

Тя е морска нимфа, но не е мираж.
Тя носи попътен вятър,
Символът на всяко лято,
Надеждата на всеки екипаж.
Тя е морска нимфа, но не е жена.
Тя е от морска пяна
И цялата е обляна
В най-чудна красота.

Никой не допуска до себе си нежно съзнание,
Без да го опознае добре.
Ти, скъпа, сякаш носиш ухание
На зимен сняг и на лятно море.
Аз искам да те призова, когато си далече,
Аз ще мога да умра, едва когато те няма вече.
Аз искам да усетя топлите ти или студени ръце,
Без значение дали си от лед или идваш от топлото море.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...