4 may 2007, 14:38

Ледени сълзи

  Poesía
1K 0 5
Губя се в студената целувка на мъглата.
Блясък, светлина и отново мрак...
В душата ми като змия пълзи самотата,
оглеждам се и търся знак,
но покрай мен сенки - далечни и бездушни,
зловещи призраци, безплътни...
И чезна, губя се и бавно гасна
в студената целувка на мъглата...
Протегната ръка, просеща утеха,
но само капчици, ледени сълзи...
Безнадежност! И аз съм вече поредната безплътна сянка,
облечена в погубени мечти...
                                                                                           29.11.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диа-непокорна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...