4.05.2007 г., 14:38

Ледени сълзи

1K 0 5
Губя се в студената целувка на мъглата.
Блясък, светлина и отново мрак...
В душата ми като змия пълзи самотата,
оглеждам се и търся знак,
но покрай мен сенки - далечни и бездушни,
зловещи призраци, безплътни...
И чезна, губя се и бавно гасна
в студената целувка на мъглата...
Протегната ръка, просеща утеха,
но само капчици, ледени сълзи...
Безнадежност! И аз съм вече поредната безплътна сянка,
облечена в погубени мечти...
                                                                                           29.11.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диа-непокорна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...