В зора от замръзнали чувства,

в сълзи от сама слепота,

ти си тръгваш - без поглед за връщане

и в този момент съм сама...

Аз няма да те моля да се връщаш,

това е толкоз смешно, глупаво дори,

дано сълзите си успееш да преглътнеш,

когато вгледаш се в моите очи.

Ти помниш ли цвета им кехлибарен,

но днес са потъмнели, остарели, може би,

не  е останало много да ограбиш

и няма просто вече да боли.

Дано обичаш някой много след години,

да не разбира колко я обичаш ти,

да не можеш нищо да направиш,

а тя да ти се смее и мълчи...

Върви сега!

Това е!

Всичко свърши!

Ледът е много, трудно се топи,

не остана нищо вече да ми вземеш

и знам, че няма вече да боли...