В зора от замръзнали чувства,
в сълзи от сама слепота,
ти си тръгваш - без поглед за връщане
и в този момент съм сама...
Аз няма да те моля да се връщаш,
това е толкоз смешно, глупаво дори,
дано сълзите си успееш да преглътнеш,
когато вгледаш се в моите очи.
Ти помниш ли цвета им кехлибарен,
но днес са потъмнели, остарели, може би,
не е останало много да ограбиш
и няма просто вече да боли. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up