Ледено
В зора от замръзнали чувства,
в сълзи от сама слепота,
ти си тръгваш - без поглед за връщане
и в този момент съм сама...
Аз няма да те моля да се връщаш,
това е толкоз смешно, глупаво дори,
дано сълзите си успееш да преглътнеш,
когато вгледаш се в моите очи.
Ти помниш ли цвета им кехлибарен,
но днес са потъмнели, остарели, може би,
не е останало много да ограбиш
и няма просто вече да боли.
Дано обичаш някой много след години,
да не разбира колко я обичаш ти,
да не можеш нищо да направиш,
а тя да ти се смее и мълчи...
Върви сега!
Това е!
Всичко свърши!
Ледът е много, трудно се топи,
не остана нищо вече да ми вземеш
и знам, че няма вече да боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Димитрова Всички права запазени
