7 ene 2009, 6:32

Ледено зелено

  Poesía
609 0 2
 

Безпощадно в покоя на тишината

цветове разпростират се в душата!

Събират се, давят се, убиват се

и пак се въздигат над себе си!

Вглеждаш се в натежалия си поглед,

от ледено зелено по-наситен той е!

А колко мънички прашинки суета крие

разпиляващи се, давещи се, въздигащи се

над мойте ледено зелени омайващи очи!

Искрени, неискрени, лъжещи, нелъжещи

просто мойте прекрасни ледени сълзи!

Омайват те, пленяват те, разкайват ме,

приюти ме в твойте ледени страни,

в моето зелено облян завинаги си ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дива Самодива Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...