7.01.2009 г., 6:32

Ледено зелено

608 0 2
 

Безпощадно в покоя на тишината

цветове разпростират се в душата!

Събират се, давят се, убиват се

и пак се въздигат над себе си!

Вглеждаш се в натежалия си поглед,

от ледено зелено по-наситен той е!

А колко мънички прашинки суета крие

разпиляващи се, давещи се, въздигащи се

над мойте ледено зелени омайващи очи!

Искрени, неискрени, лъжещи, нелъжещи

просто мойте прекрасни ледени сълзи!

Омайват те, пленяват те, разкайват ме,

приюти ме в твойте ледени страни,

в моето зелено облян завинаги си ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дива Самодива Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...