Jan 7, 2009, 6:32 AM

Ледено зелено

  Poetry
606 0 2
 

Безпощадно в покоя на тишината

цветове разпростират се в душата!

Събират се, давят се, убиват се

и пак се въздигат над себе си!

Вглеждаш се в натежалия си поглед,

от ледено зелено по-наситен той е!

А колко мънички прашинки суета крие

разпиляващи се, давещи се, въздигащи се

над мойте ледено зелени омайващи очи!

Искрени, неискрени, лъжещи, нелъжещи

просто мойте прекрасни ледени сълзи!

Омайват те, пленяват те, разкайват ме,

приюти ме в твойте ледени страни,

в моето зелено облян завинаги си ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дива Самодива All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...