Jan 7, 2009, 6:32 AM

Ледено зелено

  Poetry
607 0 2
 

Безпощадно в покоя на тишината

цветове разпростират се в душата!

Събират се, давят се, убиват се

и пак се въздигат над себе си!

Вглеждаш се в натежалия си поглед,

от ледено зелено по-наситен той е!

А колко мънички прашинки суета крие

разпиляващи се, давещи се, въздигащи се

над мойте ледено зелени омайващи очи!

Искрени, неискрени, лъжещи, нелъжещи

просто мойте прекрасни ледени сълзи!

Омайват те, пленяват те, разкайват ме,

приюти ме в твойте ледени страни,

в моето зелено облян завинаги си ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дива Самодива All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...