Легенда за българската мартеница
/Виновникът да се роди този разказ е изцяло синът ми, на който исках да разкажа в рима (децата винаги възприемат по-добре, когато им се разказва в рима) защо се кичим с мартеници/...
* * *
ЛЕГЕНДА ЗА БЪЛГАРСКАТА МАРТЕНИЦА
... Далеч в годините назад
живял велик владетел.
До днес името му - Кубрат
безсмъртно е във вековете.
На прабългарите той бил хан,
от смелия род Дуло,
и Аспарух, Кортаг, Баян
Кубер, Алцек и Хуна
били децата му, които
все заедно растели...
Кубрат в единство ги възпитал.
Годините летели...
Дошъл момента, в който ханът
усетил, че е време
и идва на животът краят
и друг път ще поеме...
Извикал своите деца -
петте си смели сина,
заръчал както до сега
да бъдат те единни.
Минало време, той починал...
И след това хазарите
начело с злия хан Ашина
нападнали прабългарите.
Пленили Хуна - дъщерята
на смелия Кубрат,
и рекли на нейните братя,
че те ще я освободят
ако признаят, че Ашина
е новият владетел...
Били голямо изпитание
това за синовете.
И най-големият - Баян
останал при сестра си.
Владичеството той признал
за жалост на рода си.
А братята един след друг
със племената свои,
потърсили далеч на юг
земи за тях свободни...
Оставили сестра си Хуна
и брата си Баян пленени,
и пряко бащините думи
били те разделени.
На тръгване си обещали,
че щом земите зърнат
вестта по птичка ще изпратят -
златен конец завързан.
И не след дълго долетял
при пленниците вестоносец -
очакваният гълъб бял,
с краче, обвито в златен конец.
Избягали тогава Хуна
и брат й от злия Ашина.
Достигнали реката Дунав,
но нямало как да преминат...
Единственият, който можел
да им посочи пътят
бил гълъбът... и Баян сложил
конец бял на кракът му...
Политнал гълъбът в небето,
но в този миг от нейде
се появили преследвачи
от злото хунско племе...
Баян ранили със стрела,
и белият конец
обагрил се тогаз с кръвта
на смелият беглец.
Тогава на брега на Дунав,
от другата страна,
видели всички Аспарух
със своята войска!
Разбягали се злите хуни,
уплашени до смърт.
Пoмогнал Аспарух на свойте
Дунав да прекосят.
От брат си взел конеца бял
и вързал го със края,
където той почервенял,
та всички днес да знаят,
като усуканата връв
да са обединени,
когато българската кръв
тече в техните вени!
... От нишката конец свещен
днес мартеници правим,
и винаги на този ден
ги връзваме за здраве.
За да почитаме делата
на своите предци с години.
И да запазиме искрата
традициите да са живи!...
Павлина Соколова
Честит празник на всички българи! Бъдете здрави, засмени, бели, червени, и обединени!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Соколова Todos los derechos reservados
