Романтик (Христо Костов)
403 16192
31 ene 2007, 14:03

Легенда за любовта 

  Poesía
4380 0 30

Една жена, родена за кралица,

живееше сред хората в едно село.

Не беше чудна хубавица,

но имаше сърце добро.

Нехаеше за почести и слава

и чужда бе и завистта.

Тя можеше за всичко да прощава,

дори за долната лъжа.

С усмивка стопляше сърцата,

надеждата и беше кат сестра.

А вярата и даваше крилата,

да литва в любовта-мечта.

 

Минаваха си дните и годините,

жената си живееше сама.

Орисницата тъй я бе орисала

и следваше си своята съдба.

 

Веднъж премина през селото момък,

зеленоок и снажен хубавец,

жената зърна го, затихна

и се покри със руменец.

Поспря младежът на мегдана,

приседна, поогледа и запя.

И се засбираха край него хора,

омаяни от песента.

Жената мила, нашата кралица,

усети странна топлина

по тялото да я облива

и чак сърцето и се сгря.

Не сещала такива тръпки,

ръка на момъка хвана,

към своят дом го тя поведе,

за да получи любовта.

 

На прага там, на свойта къща

дочула глас: „О, не! Недей!

Сърцето свое не разбивай,

със песни само не живей.”


Замислила се нашата кралица.

Сърцето свое раздели.

Едното тук на хората остави,

а на младежа другото го подари.

Сълзите стичаха се по лицето.

На запад хоризонта избледня.

На хората и на младежа хубав,

ориса своята съдба.

 

 

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??