27 ene 2019, 2:24

Легенда за Мавруд

1.2K 0 8

/за най-старият сорт българско грозде/

 

Предание старо разказва
за хан Крум, как в стари лета̀
своята воля прега̀зил,
изричайки пра̀ви слова̀.

 

Но първо с това да започна,
че бил той най-строг властелин,
наложил забра̀ни нарочни,
та род от пороци спаси.
Преследвал лъжците, крадците,
клеветници пращал на смърт,
закон сам издал на предците,
лозите с пръстта да сравнят.
Най-тежко наказвали този,
що вино си правел в дома̀,
главата му вземали бързо,
платил за погрешни дела.

По същото време живяла
Илая, вдовица добра.
Най-бедна била, но копняла
във воин да превърне сина̀.
Лозница им в двора растяла,
с най-вкусният плод на света,
в цвят кехлибарен искряла,
за двама... оскъдна храна̀.
След ханската заповед строга
лоза̀та изтръгнала тя,
но гроздето захарно скрила
в огнището, в делва една.
Настанала зима студена,
оскъдица, болести, мор,
а майката тъй съкрушена ,
детето си хранела с` сок.
И станало чудо незряно,
от този червен елексир
момчето порасло голямо,
превърнал се в смел богатир.

 

Един ден в селото тяхно,
намерили лъв умъртвен,
на ха̀на бил звярът опасен,
и щом чул, той бил разярен.
Изтръпнали хората бедни,
гневът му познавали те,
но мъдро владетелят рекъл,
награда на тоз` ще даде,
който признае вината,
но също отскубне самин
косъм един от брадата,
на хана – юнак несравним.
Отишли са май неколцина,
поблазнил ги дарът голям,
но за лъжа̀ непростима,
тояги изяли.... и срам.
Накрая в дворецът пристъпил
момъкът, цял великан,
смело той косъм отскубнал,
а после разказал без страх,
как майка му гроздето скрила,
за сока, който е пил,
и как с невиждана сила
звярът е сам победил.
Попитал го Крум със възхита
за името и наредил,
да бъде засята лозницата
по цялата българска шир.

 

И гроздето, що днес се ражда
от сорта старинен, прочут,
храброст и сила възражда,
чрез виното с име Мавруд.

 

26.01.2019 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...