27.01.2019 г., 2:24

Легенда за Мавруд

1.2K 0 8

/за най-старият сорт българско грозде/

 

Предание старо разказва
за хан Крум, как в стари лета̀
своята воля прега̀зил,
изричайки пра̀ви слова̀.

 

Но първо с това да започна,
че бил той най-строг властелин,
наложил забра̀ни нарочни,
та род от пороци спаси.
Преследвал лъжците, крадците,
клеветници пращал на смърт,
закон сам издал на предците,
лозите с пръстта да сравнят.
Най-тежко наказвали този,
що вино си правел в дома̀,
главата му вземали бързо,
платил за погрешни дела.

По същото време живяла
Илая, вдовица добра.
Най-бедна била, но копняла
във воин да превърне сина̀.
Лозница им в двора растяла,
с най-вкусният плод на света,
в цвят кехлибарен искряла,
за двама... оскъдна храна̀.
След ханската заповед строга
лоза̀та изтръгнала тя,
но гроздето захарно скрила
в огнището, в делва една.
Настанала зима студена,
оскъдица, болести, мор,
а майката тъй съкрушена ,
детето си хранела с` сок.
И станало чудо незряно,
от този червен елексир
момчето порасло голямо,
превърнал се в смел богатир.

 

Един ден в селото тяхно,
намерили лъв умъртвен,
на ха̀на бил звярът опасен,
и щом чул, той бил разярен.
Изтръпнали хората бедни,
гневът му познавали те,
но мъдро владетелят рекъл,
награда на тоз` ще даде,
който признае вината,
но също отскубне самин
косъм един от брадата,
на хана – юнак несравним.
Отишли са май неколцина,
поблазнил ги дарът голям,
но за лъжа̀ непростима,
тояги изяли.... и срам.
Накрая в дворецът пристъпил
момъкът, цял великан,
смело той косъм отскубнал,
а после разказал без страх,
как майка му гроздето скрила,
за сока, който е пил,
и как с невиждана сила
звярът е сам победил.
Попитал го Крум със възхита
за името и наредил,
да бъде засята лозницата
по цялата българска шир.

 

И гроздето, що днес се ражда
от сорта старинен, прочут,
храброст и сила възражда,
чрез виното с име Мавруд.

 

26.01.2019 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...