Jan 27, 2019, 2:24 AM

Легенда за Мавруд

1.2K 0 8

/за най-старият сорт българско грозде/

 

Предание старо разказва
за хан Крум, как в стари лета̀
своята воля прега̀зил,
изричайки пра̀ви слова̀.

 

Но първо с това да започна,
че бил той най-строг властелин,
наложил забра̀ни нарочни,
та род от пороци спаси.
Преследвал лъжците, крадците,
клеветници пращал на смърт,
закон сам издал на предците,
лозите с пръстта да сравнят.
Най-тежко наказвали този,
що вино си правел в дома̀,
главата му вземали бързо,
платил за погрешни дела.

По същото време живяла
Илая, вдовица добра.
Най-бедна била, но копняла
във воин да превърне сина̀.
Лозница им в двора растяла,
с най-вкусният плод на света,
в цвят кехлибарен искряла,
за двама... оскъдна храна̀.
След ханската заповед строга
лоза̀та изтръгнала тя,
но гроздето захарно скрила
в огнището, в делва една.
Настанала зима студена,
оскъдица, болести, мор,
а майката тъй съкрушена ,
детето си хранела с` сок.
И станало чудо незряно,
от този червен елексир
момчето порасло голямо,
превърнал се в смел богатир.

 

Един ден в селото тяхно,
намерили лъв умъртвен,
на ха̀на бил звярът опасен,
и щом чул, той бил разярен.
Изтръпнали хората бедни,
гневът му познавали те,
но мъдро владетелят рекъл,
награда на тоз` ще даде,
който признае вината,
но също отскубне самин
косъм един от брадата,
на хана – юнак несравним.
Отишли са май неколцина,
поблазнил ги дарът голям,
но за лъжа̀ непростима,
тояги изяли.... и срам.
Накрая в дворецът пристъпил
момъкът, цял великан,
смело той косъм отскубнал,
а после разказал без страх,
как майка му гроздето скрила,
за сока, който е пил,
и как с невиждана сила
звярът е сам победил.
Попитал го Крум със възхита
за името и наредил,
да бъде засята лозницата
по цялата българска шир.

 

И гроздето, що днес се ражда
от сорта старинен, прочут,
храброст и сила възражда,
чрез виното с име Мавруд.

 

26.01.2019 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...