19 feb 2010, 22:02

Легенда за самотата

  Poesía
3.9K 0 15

 

Самотата броди по улиците

и наднича във всеки прозорец,

някъде тайничко се промъква,

някъде я прогонват навън.

 

Във сърцата наднича понякога,

някой все я приканва да влезе,

ако тайна вратичка намери,

потопява се като призрачен сън.

 

В ранно утро се буди самичка,

тихо стапя се в дневния шум,

и когато пак тръгне да странства

по следите й стихове раснат.

 

И разказват поредния сън…

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "...по следите й стихове раснат."

    Така е, Веси!

  • И самотата ти е красива!
    Прегръдки!
  • Може би някои ги спохожда и красива самота, ама моята е като вещица и колкото и да се старая, не мога да я изгоня!, но с едно съм съгласна-красив стих си написала!Поздрав!
  • И все пак самотата ни дава и нещо красиво,докосвайки душите ражда незабравими стихове!Красиво и силно ме докосна.Поздрави от мен,много хубав стих!
  • Прекрасен сън!!!
    !!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...