19.02.2010 г., 22:02

Легенда за самотата

3.9K 0 15

 

Самотата броди по улиците

и наднича във всеки прозорец,

някъде тайничко се промъква,

някъде я прогонват навън.

 

Във сърцата наднича понякога,

някой все я приканва да влезе,

ако тайна вратичка намери,

потопява се като призрачен сън.

 

В ранно утро се буди самичка,

тихо стапя се в дневния шум,

и когато пак тръгне да странства

по следите й стихове раснат.

 

И разказват поредния сън…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "...по следите й стихове раснат."

    Така е, Веси!

  • И самотата ти е красива!
    Прегръдки!
  • Може би някои ги спохожда и красива самота, ама моята е като вещица и колкото и да се старая, не мога да я изгоня!, но с едно съм съгласна-красив стих си написала!Поздрав!
  • И все пак самотата ни дава и нещо красиво,докосвайки душите ражда незабравими стихове!Красиво и силно ме докосна.Поздрави от мен,много хубав стих!
  • Прекрасен сън!!!
    !!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...