21 abr 2007, 15:27

ЛЕГЕНДА ЗА СМЪРТТА

  Poesía
858 0 5
 Любимата на демона, смъртта,
 ръце протегна в тъмнината,
 да, този път го нямаше гнева,
 но очите и все тъй безизразно студени бяха.

 Тя търси малко топлина,
 отдавна тъй жадуваната и  мечтана,
 та с демона едва ли е познала любовта,
 когато той не знае що е нежност и пощада.

 На него му харесва онова единствено,
 което прави хората нещастни,
 защото, разбивайки една мечта,
 той погуби множество човешки страсти

 Спечелил си живот във вечността,
 демонът прегърна своята любима,
 осъзнал какво е вече обичта,
 той поиска с нея винаги да са двамина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми допада стила ти!
    Поздравления!
  • Браво ИВЕ много е хубаво!
  • Определено ми хареса!
    Поздрави!
  • Последния куплет си оправи!Иначе като замисъл е добро!
  • Има много смисъл в стихотворението ти,но според мен малко трябва да пооправиш римата и ще стане още по-хубаво.Успех!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...