Apr 21, 2007, 3:27 PM

ЛЕГЕНДА ЗА СМЪРТТА

  Poetry
856 0 5
 Любимата на демона, смъртта,
 ръце протегна в тъмнината,
 да, този път го нямаше гнева,
 но очите и все тъй безизразно студени бяха.

 Тя търси малко топлина,
 отдавна тъй жадуваната и  мечтана,
 та с демона едва ли е познала любовта,
 когато той не знае що е нежност и пощада.

 На него му харесва онова единствено,
 което прави хората нещастни,
 защото, разбивайки една мечта,
 той погуби множество човешки страсти

 Спечелил си живот във вечността,
 демонът прегърна своята любима,
 осъзнал какво е вече обичта,
 той поиска с нея винаги да са двамина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми допада стила ти!
    Поздравления!
  • Браво ИВЕ много е хубаво!
  • Определено ми хареса!
    Поздрави!
  • Последния куплет си оправи!Иначе като замисъл е добро!
  • Има много смисъл в стихотворението ти,но според мен малко трябва да пооправиш римата и ще стане още по-хубаво.Успех!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...