21.04.2007 г., 15:27

ЛЕГЕНДА ЗА СМЪРТТА

851 0 5
 Любимата на демона, смъртта,
 ръце протегна в тъмнината,
 да, този път го нямаше гнева,
 но очите и все тъй безизразно студени бяха.

 Тя търси малко топлина,
 отдавна тъй жадуваната и  мечтана,
 та с демона едва ли е познала любовта,
 когато той не знае що е нежност и пощада.

 На него му харесва онова единствено,
 което прави хората нещастни,
 защото, разбивайки една мечта,
 той погуби множество човешки страсти

 Спечелил си живот във вечността,
 демонът прегърна своята любима,
 осъзнал какво е вече обичта,
 той поиска с нея винаги да са двамина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми допада стила ти!
    Поздравления!
  • Браво ИВЕ много е хубаво!
  • Определено ми хареса!
    Поздрави!
  • Последния куплет си оправи!Иначе като замисъл е добро!
  • Има много смисъл в стихотворението ти,но според мен малко трябва да пооправиш римата и ще стане още по-хубаво.Успех!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...