21 апр. 2007 г., 15:27

ЛЕГЕНДА ЗА СМЪРТТА

854 0 5
 Любимата на демона, смъртта,
 ръце протегна в тъмнината,
 да, този път го нямаше гнева,
 но очите и все тъй безизразно студени бяха.

 Тя търси малко топлина,
 отдавна тъй жадуваната и  мечтана,
 та с демона едва ли е познала любовта,
 когато той не знае що е нежност и пощада.

 На него му харесва онова единствено,
 което прави хората нещастни,
 защото, разбивайки една мечта,
 той погуби множество човешки страсти

 Спечелил си живот във вечността,
 демонът прегърна своята любима,
 осъзнал какво е вече обичта,
 той поиска с нея винаги да са двамина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми допада стила ти!
    Поздравления!
  • Браво ИВЕ много е хубаво!
  • Определено ми хареса!
    Поздрави!
  • Последния куплет си оправи!Иначе като замисъл е добро!
  • Има много смисъл в стихотворението ти,но според мен малко трябва да пооправиш римата и ще стане още по-хубаво.Успех!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...