21 апр. 2007 г., 15:27

ЛЕГЕНДА ЗА СМЪРТТА

859 0 5
 Любимата на демона, смъртта,
 ръце протегна в тъмнината,
 да, този път го нямаше гнева,
 но очите и все тъй безизразно студени бяха.

 Тя търси малко топлина,
 отдавна тъй жадуваната и  мечтана,
 та с демона едва ли е познала любовта,
 когато той не знае що е нежност и пощада.

 На него му харесва онова единствено,
 което прави хората нещастни,
 защото, разбивайки една мечта,
 той погуби множество човешки страсти

 Спечелил си живот във вечността,
 демонът прегърна своята любима,
 осъзнал какво е вече обичта,
 той поиска с нея винаги да са двамина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми допада стила ти!
    Поздравления!
  • Браво ИВЕ много е хубаво!
  • Определено ми хареса!
    Поздрави!
  • Последния куплет си оправи!Иначе като замисъл е добро!
  • Има много смисъл в стихотворението ти,но според мен малко трябва да пооправиш римата и ще стане още по-хубаво.Успех!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...