14 may 2011, 10:07

Леглото ми 

  Poesía » De amor
547 0 7

Леглото ми без теб е празно и студено.

И плаче безутешно априлският млад дъжд.

А въздухът кънти от чувство наранено.

Леглото ми умира без топлина на мъж.


Събуждам се със изгрева и търся те напразно.

Леглото ми смутено, виновно пак мълчи.

В душата ми е кухо от болката заразна.

И моето разсъмване от самота горчи.


Възглавницата камък е. Завивките - змиорки.

Чаршафите пропити са със твоя аромат.

И цяло денонощие в три хлъзгави осморки

отсъствието твое минутите броят.


С леглото, кораб - призрак,  на делника в морето

пътувам си безсмислено без маршрут избран.

През пръстите ми стича се времето, в което

на моето легло ти беше капитан.


© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??